philip_detchev@abv.bg
Blog Tags
|
Повода да напиша тази статия е това, че когато прочетох за „великата” инициатива на застрахователните компании в БГ– първо ми стана смешно, после тъжно. Ама не малко тъжно, а доста тъжно.
Ето я и статията:
http://www.dnevnik.bg/pazari/2010/05/20/903982_do_meseci_triabva_da_zaraboti_registur_sreshtu/
бих искал да акцентирам на ДВА МНОГО ТОЧНИ моменти от нея:
Момент номер 1:
Момент номер 2:
и така ако някой не е разбрал… застрахователните компании, които (според ТЯХ) са губили по 200 милиона лева (ДВЕСТА МИЛИОНА ЛЕВА!!!!) от застрахователни измами на година, седнали и решили всеки да даде по малко и да направят единна база данни до 20 (ДВАДЕСЕТ ХИЛЯДИ ЛЕВА) еднократно за да спрат загубите си от ДВЕСТА МИЛИОНА ЛЕВА на година!!!!!?????
Нека да направим една проста сметка:
1. Сървър, който няма да им върши работа, но все пак сървър: 2 000 щатски долара
2. СОС – най-вероятно Windows с всичките му екстри около 1000 щатски долара
3. База от данни Enterprise Edition (незнам точно цената, но съм сигурен, че няма да е по-малко от) 4-5000 щатски долара
И така минимално 8 000 щатски долара Х 1,52лв. = 12 000лв.!!!!!!!
Останаха колосалните 8 000лв., който трябва да спрат 200 000 000лв. на година!!!!!!
БОЖЕЕЕ, БОЖЕЕЕЕЕЕЕ…. Като чета това и единствено се сещам за вица където двама българи си вървяли и видели да лети Баба Яга. Единия казал:
- Виж!
Другия отвърнал:
- Какво се учудваш – каквато ни държавата, такъв ни и Батман!
Hello LoCoPo friends from Bulgaria, Macedonia and all over the world,
I am continuing with my blog in English because I think it's a chance
more people to understand me worldwide (nevertheless that my English is
not so fluent).
So my post today is about the Future!
This topic I've already included into General Discussion Board of
LS2010 Connections Page but I want to put it also here so people which
are not registered in LS2010 to leave their opinion and some comments.
And, let's discus about the future!
See this video again...
http://www.youtube.com/watch?v=NPcUVCLqmHI
Yeh! It's perfect, spectacular, it's real and it's a good evidence what
was the future before, what is the presence now, and what to expect
about the new horizon.
What I thing is that we have slowly to forget the good known “rich
client” and to put ourselves to the future of WEB 2.0. That’s what I
want to see in LS2010!
What about you – what do you want to see in personal? How do you understand your Future?
Изтича година, която мина под знака на финансовата криза. За част от бизнеса това беше решаваща година, за други доказателство как стойността на компанията се определя не само от покупките и продажбите, но и от стойността на новите технологии – за трети шанс да станат още по ефективни и богати, а за доста компании (за съжаление) тя просто си отминава.
Какво да очакваме от новата 2010 година – нещо много простичко: за някои това ще е решаваща година, за други добавяне на стойност към компанията, за трети шанс да се развият, а останалите просто ще чакат и тя да отмине.
Да, определено нищо ново! Така е устроено бизнес съществуванието и така ще бъде още много години. Затова нека всеки един от нас се причисли (реално!) към условните категории по-горе и определи своето развитие за 2010-та.
Не, не, не! За съжаление, е доста трудно да измислите нещо ново! Но можете да започнете с нещо ново!
Къде да го търсите ли? По форумите? По блоговете? На някой семинар? В мрежата, фейсбука, електронните издания, статиите на доказани ентусиасти, в науката – някой институт за изследвания? Хм, може би не? Според мен трябва да се изследва мнението на тези, които правят ВАШИТЕ пари. Какво имам в предвид ли? 
Имам в предвид кампания под общия наслов – „free your potential”. И по-специално тези служители, които са в компанията за да определят своето развитие, а с това и нейното. Хората, които дръзнат да отстояват своето мнение дори и пред „най-злия” шеф за да могат да улеснят, но и направят своята работа по ефективна. Тези които могат да поискат развитието на своя потенциал, но им трябват необходимите инструменти за да го направят… Всички онези, които могат и не се страхуват да поискат перфектният начин за работа.
Какво имам общо аз с това – новите начини на работа, ефективността, иновацията, развитието на потенциала, съвършенството (ако щете) се свързва с технологиите, които аз ползвам, показвам и внедрявам при моите клиенти. Аз съм един от хората в IBS, който може да ви покаже че за да бъдат мобилни служителите това не е да имат телефон и кола! Че хората ни да са ефективни това не е да работят с ERP система! Че продажбите това не е добрата рекламата, а в човешки потенциал – убеждение, консултиране, сигурност, грижа… понятия, които работят!
Попитайте своите служители от какво имат нужда, с какво ще са по ефективни – как могат да развият своя потенциал? А ние ще ви помогнем с технологиите, които могат да го подкрепят!
Настоящото писание е повлияно от друго такова с голям ранг в свежо.нет
Реших, да изплагиатствам и по подобен модел на статията от там да я обърна не към личността, а към бизнеса.
Имам си и причини, също така, да го направя. Вчера една, иначе сигурна, продажба ми я взеха! Кофти да… Голяма компания, 80 потребителя, над 300-400 човека персонал, офиси и в чужбина… Перфектният клиент за технологиите, които продавам.
След първата ни среща – on-line демонстрация – клиента бе абсолютно убеден, че продукта ще му върши работа. Негови представители, ключови потребители сами казаха, че това е системата която търсят и ще им помогне в начинанията.
Запитването беше простичко: искаме да подаваме задачи на потребителите без да сме ограничени от мястото, компютъра, офиса и интернет свързаността, а те на свои ред на отчитат свършеното отново без технологични ограничения. Всичко това да се консолидира и представя в подходящ вид под формата на справки за определяне натовареността, изпълнението и рентабилността на подаваните и извършвани задачи!
Дадох цена, по която да създадат бюджет на проекта. Клиента не се уплашил (разбирай управителя) и като всеки уважаващ се бизнесмен решил да се обърне към компания с подобен род дейност и мащаби за съвет. Партньорската компания на свой ред преди години ми отказа офертата – причини колкото искаш, но най-основната СТРАХ от новите технологии. Страх, че хората ще ги вкара в рамки, ще се разсърдят утвърдените вече специалисти, новите процедури нямали да се харесат на хората и щели да си тръгнат… страааахххххххх!
Разговорът им приключил с изключителното умозаключение на неговия колега/партньор (а всъщност основен конкурент): „Софтуера е страхотен, много добре са организирани нещата, но ние не сме компании, които са пораснали интелектуално до толкова че да ползваме толкова добри решения!”
Бооооожеее, ще припадна! Нямам думи! Ами много ясно: като си със съзнанието че си умствено ограничен, никога няма да се развиеш. Като си със съзнанието, че никога няма да забогатееш и не направиш бизнес и опит да го направиш – то никога няма да забогатееш. И тъй като в моята работа се случва доста често това реших да обединя по подобие на споменатата статия психологията на бедността или иначе казано нулевото бизнес развитие.
Злата съдба
Когато направиш бизнес, той непрекъснато в годините на неговото развитие те изправя пред на пръв поглед непреодолими трудности. В България те изглеждат още по-непреодолими, а понякога са наистина такива – това кара бизнеса да се затвори в черупката си и в место усилията да се насочат към разрешаването на проблематиката – той се спира на самосъжалението и примирението със ситуацията – ами така е, такава ни е държавата, такива са хората, такъв и бизнеса.
Малко, но сигурно
Щом нещо е тръгнало и то върви – независимо дали добре или зле – то е по-добре така да си остане и да не го пипаме. Всъщност сентенцията „побеждава ли отбора не сменяй треньора” е още един фактор за зациклянето на нещата.
Консерватизъм
Крокодилските сълзи по доброто старо минало, когато „всичко си беше супер” е още един от факторите, който предопределят съзнанието към бедност и нулево развитие. Страхът, че новото ще ти вземе старото и изпитаното определено е едно от най-силните препятствия.
Ниска самооценка
Когато смятаме че бизнеса не е достатъчно интелектуално израснал за новите технологии тогава с АБСОЛЮТНА сигурност ни остава само да гледаме другите как се развиват. Интелектуалното израстване НЕ идва с наливане на акъл с фуния, а с инвестиции.
Пасивност
Дори и да инвестираш, това не е гаранция че ще се развиеш. Развитието не е само до новите технологии, смяна начините на работа, динамична промяна на процедурите за изпълнение, а непрестанно търсене и усъвършенстване.
Грешна трактовка
Като изкарваш по-малко, харчи по-малко! Едва ли някой ще ми повярва, но лично шефа на Камор Ауто (www.bmw.bg) Рафи Паран и неговата „ИТ дясна ръка” Ази Тринцер отговориха на моето недоумение как може да дадат 170 000 евро без ДДС само за софтуер така: „Филип не се притеснявай да инвестираш, колкото и да нямаш – защото така освобождаваш място за повече възможности и си готов за бъдещите ти приходи!” Да! Да! Да! Това са евреи!
Достатъчно е да замислите само едно от тези начини да спрете да се развивате. Ако не, какво правите още в този блог? Отивайте и се развивайте!
Тази статия, както повечето мои словоизлияния, е породена от поредния ми клиент. Компанията се занимава със селскостопанска техника и гравитиращите около нея продукти. Не, не е забогатял пича, даже да си кажа честно още доста вода трябва да изтече докато забогатее, но определено е готов за това! За кое? Да, да забогатее!
Бизнеса се е развивал през годините постепенно. Спомня си за първия мобифон, после gsm, компютър, програмка… първата криза, удари под кръста, но и подем. Стабилизирал се е, направил си е добре работеща складова програмка, отворил сервиз, счетоводството му е на ниво!
Идва, говорим, търси решения! За к’во ти е бре брадче, всичко ти е о’кей? Криза е! Мъртвило! Мамата си джаса!
След 4 часа разговор става ясно, че е така, ама не точно! Започна да ми разказва, че вече му е трудно да си записва, да се сеща, досеща, да го подсещат за нещата които са му на главата. С кризата се наложило да премахне половината персонал, което означава, че всичко попада като отговорност в неговата градинка. Стигнал е до там, че стандартните комуникации (да! За България са стандартни) през телефона, срещи и напомняния с бележки на бюрото, не вършат работа.
От дума на дума става въпрос, че този начин на работа не може да продължава – разказва той!
Трябва да започне да прави пари не защото е модата на деня, а защото е време да печели. Радостното в случая е че си е направил труда да проучи технологиите на пазара. Не че се е запознал с тях, но една среща го е накарала да поразпита за Лотус продуктите, които предлага IBS. Погледнал накриво, поразпитал. А от срещата ни разбра, че новите технологии, иновативните решения и перспективи не са толкова лесни за внедряване когато никога не си се докосвал до тях. Дали от самият човек, дали от амбициите му за развитие или от нещо друго - така се втурна да създава бъдещия си успех, че чак се наложи да не му вдигам телефона за поредните му нови идеи, които са му хрумнали след нашата среща.
За негово съжаление, но пък за наше щастие - амбициите които създаваме струват пари. Не е лесно да реализираш мечтите си, не е евтино да го правиш. Новите технологии струват пари, но ако си готов да инвестираш – то тогава е станало време да забогатееш!
Успех на всички готови да поемат по този път - ние ще направим своите отстъпки, а вие готови ли сте?
Не веднъж съм си задавал въпроса за файдата от уеб 2.0 технологиите. До сега никой не успя да извади адекватни доказателства за тяхната рентабилност.
Но ето че уеб 2.0 обществата, освен че започнаха да се израждат в малки ракови образования убиващи нравствено потребителите в мрежата, станаха и източник за финансиране.
В поместеното по-долу интервю, ако някой се опита да прочете м/у редовете сам ще се убеди че в новите течения на мрежата вече започват да се формират и силови групи. Групи от хора с индиректна връзка, сближени посредством един или няколко уеб сайта в е-общество готово да вдигне или съсипе кои и да е бизнес.
Автора – очевидно пропаднал музикант в миналото – прозрял глупотата на тълпата взел, че организирал нещата и събрал само за няколко седмици 300 000 британски паунда, като деня до 1 000 000 не е далече. Направил бизнес, които не е ясно какво прави, кои са хората в него и какво ще правят, но определено с работеща схемата от масови парични порои.
По този пример са започнали да се формират кръгове от интереси, които поне (или то поне според пропадналия музикант от статията) за сега имат робинхутовска насоченост и едно самосъзние – всички да инвестираме от което всички да печелим! А дали и докога?
http://com.investor.bg/?cat=263&id=88791
Обичам си работата – затова, че мога (а и ми е част от задълженията) да посещавам много сайтове, компании, семинари, обучения. Нещо повече, въпреки, че няма директна полза от това – винаги гледам обявите за работа. Кой, какво, кога търси… така можеш да разбереш на фирмите слабото (временната дупка) място!
Да ви кажа ли някои „тайни”: фирмата търси ли търговец, търговски представители и прочие синоними на търговията… нещо не върви! Ако е ИТ фирма и търси софтуерни специалисти или са се натъралянкали с проекти, които не могат да изпълнят – или имат проблеми с time management-a! Фирмата търсеща счетоводител или изобщо администрация – дава малки заплати (може и социални придобивки – както искате го наричайте) и хората бягат!
Но знаете ли какво няма в обявите за работа в последната година? Или ако има то не е преобладаващата свободна позиция? Администратори! Да бе! Администратори – системни администратори. Не, Не, НЕЕЕЕЕЕ, не от тия дето отиват взимат един курс за администрация на Windows 2003 и си мислят, че с взетия сертификат от дистрибутора на MS вече са нинджи! А тези дето са истински.
За какво е цялата тази пледоария по-горе… ами затова, че вече администраторите малко по малко по малко по малко … нуждата от тях намалява. Идва времето на Cloud computing или на по-така език колокирането на оборудване, или на още по-човешки език наемането на ресурси, или още по-елементарно – не ви трябва сървър! Защо? Защото за да имате 1 (един) сървър:
1. Трябва да си го купите
2. Трябва да ви го внедрят (не това не означава САМО инсталация на 2003-ката или 2007-цата) – инсталират, конфигурират, set-нат… настроят!
3. Трябва да имате батерии, ако спре тока – сървъра да не се прецака (UPS)
4. Трябва да имате redundancy – абе баш си е 2-ри вариант (втори сървър)
5. Трябва да имате архивиращо – там опции колкото искаш
6. Трябва да имате поддръжка – кат’ се скапе нещо да го поправя някой
7. Е това е върха на сладоледа, но трябва да си имате и генератор – хм, тъпо но факт – все пак батериите от т.3 не държат 2 часа! Не държат и 1 час, но да речем че сте амбициозни и си купите повечко!
8. Честно казано един сървър за какво ви е? За комуникационната инфраструктура? За ERP-то? За базата данни? За съхранението на данни? За разработка на процесите – т.н. BPM?
9. А тия сървъри бучат – трябва им помещение, пък и топлят – трябва им климатик! Ако спре климатика – ами трябва redundancy (не мога пак да не я кажа – REDUNDANCY – много ме кефи как звучи тази дума на глас! )
10. Контакти, ток, кабели, комуникационен шкаф, тел. централа… май ги пропуснах!? А! А, заплатата на администратора?
От т. 1, т.2…. т.10 – чакай де, нали ставаше въпрос за 1 сървър!
Ами не става! И няма да стане. Затова тук поговорката важи с пълна сила: Ако нещо не става с пари – то става с много пари! А до кога! Кризата ни дава уникалния шанс да се замислим за варианти и ето идва варианта, който за една пълна заплата за системен администратор вие задоволявате 90% от бизнес нуждите си – с колокиране на оборудване!
Какво означава това: компании като IBS имат страхотна техника, специалисти и възможности – те са специализирани в това – да предоставят услуги на своите клиенти.
Услугите: мощта която ви трябва за комуникационна среда, sql сървър, други бази от данни и системи за сигурност… те ги имат в така наречените data ceter-ове. Не ви трябва „желязо”, администратори, познания в сигурността, базите от данни, архивирането и съхранението на информация! Не ви трябва генератор, ток, кабели, 24х7 поддръжка и прочие – трябва ви една (е, може и малко повече) администраторска заплата на месец за да получите всичко от т.1 до т. 10 с малки изключения (ком. шкаф и тел.централа, а защо не и те!) и СИГУРНОСТ, че дори и двата споменати по-горе сървъра да се скапят – вас НЕ ВИ ИНТЕРЕСУВА, защо, кога, как, къде и така нататък са се скапали. Те ви предоставят необходимите ресурси като услуга!
Ако не вярвате в по-горе написаното вижте тези дни рекламите в големите български портали – предлага се КОЛОКИРАНЕ – IBS, Нетера, СпектрумНет, ХостБГ… банери, които с 1 клик ви дават нещата от които имате нужда.
Е, за да не съм безпринципен и този път – кои според вас са позициите които ви трябват? Администратор – мисля, че не – поровете се и кликнете на банера!
Taste the future!
ВНИМАНИЕ: Статията по-долу изразява личното мнение на автора и не представлява цел, начин или способ да обиди някой. Всичко написано има за цел да предаде фактите такива каквито бяха.
Не мога да се сдържа да не разкажа за събитието на 25.06.2009 организирано от IBM по най-елементарния начин.
Ето програмата:
09:00 - 09:30 Регистрация, кафе за "Добре Дошли"
09:30 - 10:45 Официално откриване
10:45 - 11:20 Виртуализация и Енергийна ефективност с хардуерните продукти на IBM, лектор Венцислав Шишков, Директор „Системи и Технологии”, IBM България
11:20 - 12:00 Виртуализацията на приложенията с Websphere Virtual Enteprise, лектор Христо Димитров, Търговски представител, Софтуерна Група, IBM България 12:00 - 13:00 Обяд
13:00 - 13:40 Storage and Information Management Best Practices in the Current Economical Climate, лектор Сергей Върбанов, WW Storage and Data Services, ILM, IBM САЩ 13:40 - 14:00 Кафе пауза
14:00 - 14:40 IBM Бизнес Консултантски Услуги, спомагащи за намаляване на разходите, повишаване на качеството и управление на рисковете, лектор Христо Христов, Директор Бизнес Консултантски Услуги, IBM България
14:40 - 15:00 Q&A
Ето и изпълнението:
Близо, а може и малко над 70 човека идват към 9:00ч. пият кафе, разменят по някоя друга приказка и влизат в 9:30 в залата.
Залата е малка – всички гости са българи, всички лектори са българи, но е осигурен и симултантен превод от български на английски! Какво пък – някой може да му се слушат лекторите на английски – знае ли човек!
Започва откриването – момиче с приятна външност приветства с добре дошли и представя Георги Робев („… Който е GTS Manager в IBM България”– може би GTS идва от Grand Torismo Sport, но знае ли човек, кой ти обяснява), който ще направи официалното откриване:
„Добре дошли и от мен, бих искал да ви благодаря че отделихте от ценното си време и искам да ви представя моя колега Венцислав Шишков!” с това се свърши официалното откриване в:
9:35ч. – излиза Венцислав Шишков – определено човек заслужаващ уважение. Сериозен и дава вид на професионалист занимавал се дълги години с материята по която ще говори. Отваря презентацията – на лицето му се появява явно учудване и израз: „искам да ви кажа някои неща, но май няма да стане”. Започва да говори, плавно с вдъхващ респект тембър. Презентацията тече без да има общо с думите му и поради вече появилите се отегчени физиономии от страна на слушащите решава да посъкрати презентацията като мине на обобщени приказки за това колко е добре да използваме ефективно техниката. След 30 минути презентацията свършва. Вече е 10:10ч. Тихичко се опитва да попита какво следва от тук нататък. Настъпва кратка суетня, хората са забили поглед в телефоните си – а тези, които имат блекбърита си проверяват пощата.
10:15 – леко закачлив тон, някъде от дъното на залата пронизва тишината и казва: „Спокойно, лектора тича насам!”. Появява се Христо Димитров. Тъй като почти не се вижда зад катедрата на която е сложен компютъра – излиза на пред, а от конгрес техник колегите му слагат подвижен микрофон. Слага си компютъра и докато му се стартира презентацията (и тя на английски като предната) обяснява на 70-те човека дошли на време в 9:00ч. как имало голямо задръстване в София и затова закъснял, та чак му се наложило да тича до тук!
10:20 – Той започва. Той говори – хората слушат. След няколко минути инстинктивно всеки започва да вади програмата си за да се подсети на каква тема е презентацията на Христо! Едни слайдове се въртят, едни приказки се леят, Христо пита нещо – а хората се споглеждат и се чудят дали не са объркали събитието на което присъстват… В крайна сметка не разбрахме Websphere Virtual Enteprise какво е?
10:40 – Христо Димитров свършва своята презентация с думите: „… добре благодаря ви, смятам че ви е било интересно въпреки че нещата за които си поговорихме са доста абстрактни!” Поглеждайки си часовника: „- Добре сега по програма има обяд… а не, то е 11 без 20! Ами добре Яна – какво следва сега. Аха, разбирам че е имало някакво разместване. Добре докато дойде колегата искам да ви питам във връзка с темата по която говорихме – Колко уеб сървиза средно ползват вашите клиенти или по-скоро вие като клиенти?”. Всички в залата замръзнаха – даже ехото на симултантния превод пригласящо на лекторите от стаичката умря! Обръщам се без да искам натам… преводача и той със затаен дъх гледа учуден!
10:45 идва Христо Христов – неговата последна презентация ще е сега, защото се е наложило! малка промяна в програмата. Колегата не много уверено стартира презентация (на английски, разбира се) от над 100 слайда и започва да обяснява нещо. Една трета от хората вече са излезли на лаф мохабет(д) от вън. Преводача окопитен от ставащото започва да приглася на английски отново. Поради явното притеснение на Х.Христов – той говори тихо – преводача си говори от стаичката нормално. Всички чуваме ясно и отчетливо преводача.
Цял час – мъъъкаа – Христо Христов се опитва да чете нещо от транскрипта си, но изгуби нишката и започна да чете от английски на български част от слайдовете. Говори за нещо което го е имало от 1986 година и ако го спазваме сме щели да преодолеем кризата и да бъдем още по-успешни ако няма криза. Не издържам – излизам – хората на вън се питат един другиго за какво става въпрос вътре в залата.
12:00 – част от агонията свършва – обяда лек и приятен, домакините са се подготвили добре – на влизане в ресторанта стои количка с три табли, с отбрани уискита и ликюри. Нямам си и на идея кой би могъл да пие едно уиски на обяд – но все пак е добре че го има, аз лично се впечатлих.
13:00ч. в залата са останали 15-на човека. Започва презентацията на Сергей Върбанов. Тук няма да ми стигнат думите за да опиша професионализма на този човек. Честно казано след първите 1-2 минути на своята презентация – той прикова всички към темата да слушат все едно са дошли само и единствено заради него. Лектора започна с извинение за това, че презентацията му е на английски. Обясни кой е, с какво се занимава и защо иска да ни каже това което е подготвил в следващите 30-на, 40 минути! Какво ще видим и че ще наблегне на нещата, които ни интересуват. Спокойно, плавно и много простичко влезе в сложната материя която имаше да ни предаде.
За 30минути той ни предаде ясно послание за това как се използват и трябва да се използват ресурсите за архивиране, бекъп и управление на данни. Всичко това подкрепени с примери от световни компании в които ТОЙ е участвал и водил разговори. С който ТОЙ е видял своите или на другите грешките. Заради големия интерес и задаваните въпроси – презентацията продължи близо час, като на края – никой от присъстващите не стана да си ходи… имаше още много въпроси, които да му зададем.
Този човек очисти срама на българското представителство на IBM и импровизацията, която направиха на 25 Юни 2009!.
Получи се съобщение за проблеми за работата на IE(NEW)vs.Notes 8.x
Аз лично забелязах МНОГО забавена работа с ноутса? В режим на admin ъпдейтите ми се инсталират by default и след това забелязах следните проблеми:
1. При отваряне на приложенията, които използваме в NOTES има яка активност на диска!
2. При отваряне на прикачен файл в приложение - отваря се след близо 20-на 30-се секунди word-а след още 10-на сек. документа?
3. При затваряне на приложение с прикачен файл notes-а забива.
К'во правим?
Вчера бях на презентация конкурентна компания, която е разработила няколко решения в/у SAP платформата NetWeaver, бях поканен от наши клиенти. Искахме да видим какво е направила конкуренцията. Замислих се да напиша тази статия – повлиян от това какви обещания (заблуди) даваха колегите. Някои от тях съм допълнил от моята практика като продавач/консултант/ръководител на проекти.
1. „Купих си най-добрият софтуер. Дадох им на пичовете всичко, не съм им рязал нито от лицензи, нито от внедряване, нито от обучение. 1 година вече системата не е тръгнала. Пичовете взеха парите и нищо не стана”
Истината:
Ако лично управителите на двете компании (възложител и изпълнител) не ръководят внедряването – не като оперативни , но като ръководни функции – внедряването може и никога да не завърши. И в двата случая при липса на ангажираност от най-високо ниво, който и да е софтуера, колкото и скъпо да е внедряването – то излиза още по-скъпо като време, ресурси и пари.
2. „Искам софтуера да ми следи служителите и да виждам кой е най-рентабилен от тях. Ще „режа глави” до скъсване, вие само ми направете справките”
Истината:
И най-добрите справки да ви направят, най-добрата формула за изчисление на KPI да внедрите – истината е че, ако не стимулирате служителите си с HR методи и начини за ефективна работа – софтуера ще служи за „украса” в компанията.
3. „Няма да си купувам лицензи – тия от MS и IBM са луди! Е’аси цените, ние тук сме България, да не сме Швейцария”
Истината:
Тук много може да се спори и да се влиза в излишна полемика, затова коментарът ми е само: Каквито сте за доставчиците си – такива сте и за клиентите си!
4. „К’ва поддръжка, к’ва такса, к’ви месечни вноски – аз на моя сисадмин за какво му давам тази заплата?”
Истината:
Ако вашият сисадмин можеше да се справи с корпоративната ви комуникационна ифраструктура, бизнес приложения, системна администрация, хардуерна поддръжка и мрежова свързаност – ПОВЯРВАЙТЕ МИ, това нямаше да е вашият сисадмин, а дясната ръка на Господ!
5. „Чакай малко сега, тоя така наречен жълт компютър е много по-добър и евтин от оригиналния ти сървър, който ми предлагаш? Много ясно че ще взема евтиното със същите характеристики”
Истината:
Тези които правят сървъри от години, не продължават да го правят за да се намират на работа. Когато за една „машина” се казва че е сървър ТЯ Е ИЗЧИСЛЕНА да бъде сървър, натоварване, условия на работа и други. В крайна сметка, за да орете си купувате трактор, който е около 100-на конски сили, а не Порше кайен, което пак струва толкова, но е 400 конски сили!
6. „Вижте, шефовете на отдели са МНОГО натоварени! Просто имат страхотно много работа, особено сега ни е сезона, моля като внедрявате много не ги пипайте, те и без това няма много-много да работят с програма и не им трябва, чак толкова в детайли обучение!”
Истината:
Шефовете на отдели, трябва да знаят ПЕРФЕКТНО програмата и да отделят най-много на време. Те са тези, които управляват със знание, което ще им помогне да осъществяват ефективен контрол. Ако не се научат с програмата да го правят – ще си останат така зациклени, както са били винаги, но този път още повече – с програма, която не познават и тя „им е на главата”!
7. „Искам да следя клиентите си по 45 показателя! Искам да имам справки по всеки един от тях. Така ми е много лесно да знам какви, кои, от къде, как, какво, защо….. клиенти имам. Това може ли го вашата програма?”
Истината:
Софтуера може! Да, можете да следите контрагентите си не по 45 а по 450 показателя! Въпросът е: а кой ще ги попълва тези данни?
8. „Добре! Купувам го и после не искам да дам нито 1 лев повече, за каквото и да е било!”
Истината:
Ако сте спрели да се развивате, НЕ няма да давате каквито и да е пари повече за разработки, поддръжка, нови версии и прочие. Но ако искате още и още защото развитието ви поражда тази необходимост, тогава вие се развивате – софтуера се развива.
Т. 9 и т.10 ще ги оставя на вас… всеки има положителен и негативен опит… споделете го!
Надявам се да не ми се разсърди събеседника от това, че публикувам с copy-paste (пардон, дословно) част от разговора, който имахме днес.
Ситуацията е простичка: доста умно и амбициозно момче, което учи в чужбина и като естествен ход на неговата кариера създава фирма… ето и част от разговора ни във facebook:
Philip Detchev
Today at 11:20pm
какво ще се занимава ??????? - ако не е тайна
??????? ??????
Today at 7:33pm
Polu4ih q ofertata. Merci za burzata reakciq Az sushto imam vuprosi. shte i pisha.
?????? shte bude software-na kushta. Shte pishem inovativen software 4uval li si za silverlight? microsoftska tehnologiq podobna na flash. Purviq ni proekt shte e baziran na neq.
Btw, kakvo e Tivoly?
Philip Detchev
Today at 9:50pm
Microsoft.... яко! Имай в предвид че от всяка др. платформа можеш да отидеш на MS, но никога от MS платформа към друга!
Имай в предвид нещо МНОГО ВАЖНО!!! Разработването на ИНОВАТИВЕН софтуер НЕ трябва да е в граници или да има ограничения - виж в тълковния речник за думата innovation! Виж и компанията, която за няколко години стана (едва ли не) по успешна от MS и IBM които са компании от 10-ки години.
Не, не казвам, че трябва да избереш Linux-a, IBM, MS или google! Но когато стартираш иновация, услуга, продукт... не гледай в краткосрочен план - защото решението е стратегическо! Това, което си избрал е създадено ЗА ДА конкурира java технологиите (AJAX, JBOSS....... ) технологии, в/у които са стъпили много лидери в момента (facebook, flicker, connections, ...). Да флаша е cool, лесно, приятно за очите... далаверка, но не и технология за правене на сериозен бизнес.
Все пак, пожелавам ти успех, в крайна сметка всичко се свежда до изкарване на пари - въпроса е: До кога "далаверката ще снася"? Помисли още веднъж и ако нещо си пропуснал в бизнес плана си, допълни го, а после стриктно следвай 
Тиволи-то е софтуерна група на IBM, която обединява много системи за управление, съхранение, мониторинг, сигурност на масиви информация.
Повода да пиша този пост е че този въпрос ми го зададе един лоялен клиент, за който сме дали много. Е, неговата инвестиция също не е малка като абсолютна стойност, но след като поговорихме за допълнителни разработки той ми го зададе.
Истината е съвсем простичка – докато се развиваш винаги ще трябва да инвестираш в ИТ. Независимо дали си частно лице или фирма. А не е ли така? Реално погледнато защо караме курсове, защо се научаваме да работим с нови продукти, защо се пре-квалифицираме и ходим на различни семинари – не, не защото работодателя е задължен да прави тези инвестиции в нас, а защото НИЕ самите сме длъжни да ги правим заради собствената си кариера и професионално израстване! Даже тук ще си позволя да цитирам шефа (въпреки че в очите на повечето читатели ще изглежда популистки цитата): „-Пич, отивай и го вземи този курс… днес си тук, утре си другаде, но онова което ще ти остане в главата, то си е за теб!”
Така е и с фирмите – да имаме си икономическа криза, да имаме си финансова криза, да може всичко това да се превърне в рецесия, но всички тези „да”-та не са достатъчно условие да спрем инвестициите. Може би да контролираме по-добре парите, разгледаме разходите по-задълбочено и правим подробен анализ на приходите и разходите, но не и да спираме в буквалния смисъл инвестициите ни – било то за малко или по-дълъг период от време. Ако трябва да перифразирам по-горния цитат то той ще изглежда някакси така: Пич, инвестирай в този продукт… днес имаш пари, утре нямаш пари, но това което остава като стойност в компанията ти - то си е за теб и несъмнено ще добави стойност към резултатите ти!!
Не, не казвам че сега е момента да си купиш мечтания BladeCenter и SAP за 300 000 евро, защото компанията ти от 50-60 човека след кризата има потенциала да стане 500-600 души (дето се вика с 300 000 евро всеки може!). Просто виж какво можеш да направиш със наличната техника и софтуери. Кои от тях могат да се консолидират, що е това виртуализация, кои са новите версии на „старите” закупени продукти, да пипнеш малко настройките – изобщо всичко, което можеш да развиеш сега когато е криза и имаш време за всичко. А инвестицията в това не е толкова голяма – тази инвестиция ще ти даде възможност да оставиш кризата зад гърба си, защото през цялото време (било то лошо или добро) ти си се развивал.
Да консерватор съм… не обичам промените. С IBM Lotus Notes 8.0.1 съм близо година. Партньорите от ad-in-one.com ме помолиха да сложа 8.5 защото е по-добра. Малко се двоумях. Но след 1-2 разговора с администраторите завършващи с: „ти луд ли си бе, що не си сложил до сега!?”, я сложих
Е, ето ми и първите впечатления:
1. Стартира ми се Notes-а за по-малко от секунда.
2. Цялото зареждане е супер бързо – просто няма сравнение!
3. Производителността ми е страхотна
4. Има някои съвсем дребни козметики, които много ме кефят – като кликнеш в/у функцията която искаш тя се сменя в italic докато се стартира – малки но важни!
5. Еххх, още не работи функцията attach item! -… ще стане! Mail recall-а го направиха, няма къде да избягат от attach item – IBM-арите  )" title=")" />)
Призовавам ви да тествате и вие – промените са гадни, и бавни… в този случай готини и бързи! Какво му трябва да човек?
Ето ви кратък наръчник за това, как успешно можете да комуникирате в мрежата, така че да имате много „приятели”:
1. Каквото и където да коментираш – коментара ти трябва да завършва с :- )))))))))
2. Ако напишеш нещо тъпо, то можеш да го замажеш с :- )))))))))
3. Ако не си сигурен в нещо, то задължително завършваш с :- ))))))))) така дори и да не си прав, тъпотията ти минава
4. Ако искаш да обидиш някой просто започваш с :- ))))))))) по този начин той/тя го приема на майтап
5. За да изразиш симпатиите си не е нужно да пишеш нещо, просто поставяш :- )))))))))
6. За да започнеш разговор с някой, пак нищо не пишеш, даже за да бъдеш успешен е добре вместо това :- ))))))))) да използваш само :- )
7. т.6 върви и за прекъсване на разговор, т.е. лаконичното :- ) може да послужи за край на комуникацията с даден човек
8. т.7 може да я ползваш и за показване на незаинтересованост към събеседника – просто не добавяйте никакви думи
9. :- ))))))))) съчетано с „евала”, „яко”, „еее…”, „супер”, „малее” и други подобни, но не и в словосъчетание с различни от по-рано изброените ви дава предимството събеседника да се скъса от писане – докато вие повтаряте едно и също
10. :- )))))))))
|
|
