Здравейте,
Отдавна не съм влизал тук – даже и постовете на колегите, честно казано не съм чел. Но днес причината да напиша тези няколко (предполагам объркващи) реда е, че ОСЪЗНАХ далаверата от всички „тъпи” продукти, които IBM извадиха преди повече от година (може и повече да е станало, не знам).
От сега ви уверявам, че текста по-долу напълно спонтанно възниква в главата ми и няма капка предварителна подготовка или какъвто и да е сценарий. Даже преди да го публикувам няма да го прочета.
Малко предистория:
Горан (шефа) и Миро (другия от шефовете) се върнаха от Лотус сферата 2007-ма (годишното събиране на лотус идиотите в У ЕС А от цял свят). Разказаха ни за продукти, които са били анонсирани там и тепърва ще излизат. Горан беше супер въодушевен от думичките Dogear, Connections, Blogs, Activities, WEB 2.0, Social Networking, Profiles, Communities, Unified communications, UC and Collaboration, тинтири минтири и последния да затвори вратата.
Ние нищо (или поне аз със сигурност) не разбрахме от цитираните по-горе велики слова, но от кортуазия (или май куртоазия се пише) кимахме одобрително и дълбоко-проникновено изричахме свещените думички: „Ахъ!”, „Е-ее-е да, определено”, „Прав си бе Горане, жестоко е”, „Ей-й, евала на IBM” и подобни.
Никакъв, ама НИКАКЪВ смисъл не виждах в това една организация да ползва, примерно, IBM Lotus Connections… създаваш си профил, споделяш линковете си, пишеш блог, постваш задачки… че за чий ти е т’ва??? Защо трябва да споделяш в социална мрежа твоите знания, описваш умения и изобщо моята работа защо трябва да се намира в някакво интерактивно общество, което освен че ми създава още работа (а именно да поствам информацията си там) не ми носи и никакви резултати, социални придобивки или какъвто и да е тип материална изгода.
Нещо повече, след като започнах да се съмнявам в това дали само аз не разбирам как стоят нещата влязох един ден при Миро и го питах – Абе ти, я честно ми кажи, тия неща дето… такова, вЕрваш ли им?
Оказа се че Миро определено вярва в тях и светлото им бъдеще, но не е съвсем убеден в ползите от тях. (Е, може пък и аз така да съм го разбрал, знаеш ли).
Успокоен че все още не съм доказано тъп, обнадежден, че и „другите” имат част от моето мнение се зарових в обичайните си дела с цел да изкарвам заплатка.
Мина повече от година – шефа ме праща на обучение. Ама обучение та обучение (като гледам на к’ъв хал съм, от сега съм сигурен че ще ме скъсат) на Лотус нещата. Седнах да разглеждам, търся информация, виждам, ровя се, разглеждам, чета, пуля се … уча и, и изпадам в недоумение!!!
СВЕТА МЕ Е ПОДМИНАЛ или просто аз съм го изпуснал! Недоумение защото АЗ ЧОВЕКА, който се занимава с информационни технологии в една от най-големите фирми в България за информационни технологии, улисан в ежедневните си задачки и цели съм изпуснал развитието МИ в една от най-водещите световни идеологии/технологии в света – WEB 2.0.
Оказва се че така са се развили WEB 2.0 технологиите, че аз ако не навляза бързо в тях, забавя се дори и още секунда – не просто ще изостана, а ще бъда отхвърлен от НОВОТО общество. Новото общество, което не просто се задава, а е вече факт – обществото на WEB 2.0 социалните контакти!!!!
Бих искал да ви дам едно доказателство за последните два абзаца на писанията ми. За да не ме обвините, че съм поредния лотус идиот - примера ми няма да е свързан с решенията на IBM:
Не бях чул за LinkedIn но случаен мейл беше ме поканил и си направих профил. Няколко клика, ала бала портокала и това е. Повече от 1 година от когато се регистрирах не съм и влизал – даже бях си забравил паролата. Както и да е. Заради предстоящото ми обучение започнах да се включвам в разни социални мрежи ползващи различни web 2.0 технологии, ъпдейтнах си профила в линкедин, ня’кви хора искат да се джоийн-а в техните мрежи… давам им agree и така.
Оня ден бяхме на тим билдинг. Събота. Спя си аз. Изтрезнявам. Телефона звъни. Непознат странен номер. Не вдигам. Пак звъни. Абе я си… Пак звъни. Абе мамка ви аз на вас:
- Ало!?!?!
- Hello, I would like to talk with Mr. Detchev
- К’во?
- A-am, may the connections is not so good… Hello, Mr. Detchev is that you?
- Ей, още един такъв майтап и ше ви…
Затварям! След няколко минути пак звъни. Обажда се с перфектен английски мацка, която ми обяснява че би искала да говори с мен относно възможност за работа (поради перфектният ми английски нищо не разбирам за каква работа става дума, a и да осмислям по какъвто и да е начин ситуацията) казвам с възможно най-немахмурлийския си глас: Yes, I am interested, pls. send me more details on my personal mail and …
Оказва се че с участието ми в една социална мрежа – АЗ ВЕЧЕ СЪМ ЧАСТ ОТ СВЕТА!!! Някой на хиляди километри от мен (Ирландия), дори и без да ме е виждал е преценил че може да ме покани да работя в техния кол център. Моята работа, разбирания и интереси други съвпадат с техните виждания и така нататък и така нататък. Представете си – социалните мрежи така са изградени от НОВОТО общество, че те играят ключова роля в БИЗНЕСА и вече бизнеса НЕ може без тях. Комуникациите и съвместната работа посредством продукти като Sametime, Connections и etc. на IBM са премахнали ТОТАЛНО границите на класическия модел по който някои компании ВСЕ ОЩЕ работят. И ако ние в България си мислим, че е добре да не закъсняваш сутрин за работа - то светът вече отдавна не се обръща внимание на времето, мястото и националността.
С нетърпение очаквам да отида в Лондон за да се насладя на продуктите от НОВОТО общество – продукти предоставящи collaboration without boundaries!
