Психология на бедността
ФИЛИП ДЕЧЕВ
Настоящото писание е повлияно от друго такова с голям ранг в свежо.нет
Реших, да изплагиатствам и по подобен модел на статията от там да я обърна не към личността, а към бизнеса.
Имам си и причини, също така, да го направя. Вчера една, иначе сигурна, продажба ми я взеха! Кофти да… Голяма компания, 80 потребителя, над 300-400 човека персонал, офиси и в чужбина… Перфектният клиент за технологиите, които продавам.
След първата ни среща – on-line демонстрация – клиента бе абсолютно убеден, че продукта ще му върши работа. Негови представители, ключови потребители сами казаха, че това е системата която търсят и ще им помогне в начинанията.
Запитването беше простичко: искаме да подаваме задачи на потребителите без да сме ограничени от мястото, компютъра, офиса и интернет свързаността, а те на свои ред на отчитат свършеното отново без технологични ограничения. Всичко това да се консолидира и представя в подходящ вид под формата на справки за определяне натовареността, изпълнението и рентабилността на подаваните и извършвани задачи!
Дадох цена, по която да създадат бюджет на проекта. Клиента не се уплашил (разбирай управителя) и като всеки уважаващ се бизнесмен решил да се обърне към компания с подобен род дейност и мащаби за съвет. Партньорската компания на свой ред преди години ми отказа офертата – причини колкото искаш, но най-основната СТРАХ от новите технологии. Страх, че хората ще ги вкара в рамки, ще се разсърдят утвърдените вече специалисти, новите процедури нямали да се харесат на хората и щели да си тръгнат… страааахххххххх!
Разговорът им приключил с изключителното умозаключение на неговия колега/партньор (а всъщност основен конкурент): „Софтуера е страхотен, много добре са организирани нещата, но ние не сме компании, които са пораснали интелектуално до толкова че да ползваме толкова добри решения!”
Бооооожеее, ще припадна! Нямам думи! Ами много ясно: като си със съзнанието че си умствено ограничен, никога няма да се развиеш. Като си със съзнанието, че никога няма да забогатееш и не направиш бизнес и опит да го направиш – то никога няма да забогатееш. И тъй като в моята работа се случва доста често това реших да обединя по подобие на споменатата статия психологията на бедността или иначе казано нулевото бизнес развитие.
Злата съдба
Когато направиш бизнес, той непрекъснато в годините на неговото развитие те изправя пред на пръв поглед непреодолими трудности. В България те изглеждат още по-непреодолими, а понякога са наистина такива – това кара бизнеса да се затвори в черупката си и в место усилията да се насочат към разрешаването на проблематиката – той се спира на самосъжалението и примирението със ситуацията – ами така е, такава ни е държавата, такива са хората, такъв и бизнеса.
Малко, но сигурно
Щом нещо е тръгнало и то върви – независимо дали добре или зле – то е по-добре така да си остане и да не го пипаме. Всъщност сентенцията „побеждава ли отбора не сменяй треньора” е още един фактор за зациклянето на нещата.
Консерватизъм
Крокодилските сълзи по доброто старо минало, когато „всичко си беше супер” е още един от факторите, който предопределят съзнанието към бедност и нулево развитие. Страхът, че новото ще ти вземе старото и изпитаното определено е едно от най-силните препятствия.
Ниска самооценка
Когато смятаме че бизнеса не е достатъчно интелектуално израснал за новите технологии тогава с АБСОЛЮТНА сигурност ни остава само да гледаме другите как се развиват. Интелектуалното израстване НЕ идва с наливане на акъл с фуния, а с инвестиции.
Пасивност
Дори и да инвестираш, това не е гаранция че ще се развиеш. Развитието не е само до новите технологии, смяна начините на работа, динамична промяна на процедурите за изпълнение, а непрестанно търсене и усъвършенстване.
Грешна трактовка
Като изкарваш по-малко, харчи по-малко! Едва ли някой ще ми повярва, но лично шефа на Камор Ауто (www.bmw.bg) Рафи Паран и неговата „ИТ дясна ръка” Ази Тринцер отговориха на моето недоумение как може да дадат 170 000 евро без ДДС само за софтуер така: „Филип не се притеснявай да инвестираш, колкото и да нямаш – защото така освобождаваш място за повече възможности и си готов за бъдещите ти приходи!” Да! Да! Да! Това са евреи!
Достатъчно е да замислите само едно от тези начини да спрете да се развивате. Ако не, какво правите още в този блог? Отивайте и се развивайте!