philip_detchev@abv.bg
Blog Tags
|
All entries tagged with
инвестиции
Настоящото писание е повлияно от друго такова с голям ранг в свежо.нет
Реших, да изплагиатствам и по подобен модел на статията от там да я обърна не към личността, а към бизнеса.
Имам си и причини, също така, да го направя. Вчера една, иначе сигурна, продажба ми я взеха! Кофти да… Голяма компания, 80 потребителя, над 300-400 човека персонал, офиси и в чужбина… Перфектният клиент за технологиите, които продавам.
След първата ни среща – on-line демонстрация – клиента бе абсолютно убеден, че продукта ще му върши работа. Негови представители, ключови потребители сами казаха, че това е системата която търсят и ще им помогне в начинанията.
Запитването беше простичко: искаме да подаваме задачи на потребителите без да сме ограничени от мястото, компютъра, офиса и интернет свързаността, а те на свои ред на отчитат свършеното отново без технологични ограничения. Всичко това да се консолидира и представя в подходящ вид под формата на справки за определяне натовареността, изпълнението и рентабилността на подаваните и извършвани задачи!
Дадох цена, по която да създадат бюджет на проекта. Клиента не се уплашил (разбирай управителя) и като всеки уважаващ се бизнесмен решил да се обърне към компания с подобен род дейност и мащаби за съвет. Партньорската компания на свой ред преди години ми отказа офертата – причини колкото искаш, но най-основната СТРАХ от новите технологии. Страх, че хората ще ги вкара в рамки, ще се разсърдят утвърдените вече специалисти, новите процедури нямали да се харесат на хората и щели да си тръгнат… страааахххххххх!
Разговорът им приключил с изключителното умозаключение на неговия колега/партньор (а всъщност основен конкурент): „Софтуера е страхотен, много добре са организирани нещата, но ние не сме компании, които са пораснали интелектуално до толкова че да ползваме толкова добри решения!”
Бооооожеее, ще припадна! Нямам думи! Ами много ясно: като си със съзнанието че си умствено ограничен, никога няма да се развиеш. Като си със съзнанието, че никога няма да забогатееш и не направиш бизнес и опит да го направиш – то никога няма да забогатееш. И тъй като в моята работа се случва доста често това реших да обединя по подобие на споменатата статия психологията на бедността или иначе казано нулевото бизнес развитие.
Злата съдба
Когато направиш бизнес, той непрекъснато в годините на неговото развитие те изправя пред на пръв поглед непреодолими трудности. В България те изглеждат още по-непреодолими, а понякога са наистина такива – това кара бизнеса да се затвори в черупката си и в место усилията да се насочат към разрешаването на проблематиката – той се спира на самосъжалението и примирението със ситуацията – ами така е, такава ни е държавата, такива са хората, такъв и бизнеса.
Малко, но сигурно
Щом нещо е тръгнало и то върви – независимо дали добре или зле – то е по-добре така да си остане и да не го пипаме. Всъщност сентенцията „побеждава ли отбора не сменяй треньора” е още един фактор за зациклянето на нещата.
Консерватизъм
Крокодилските сълзи по доброто старо минало, когато „всичко си беше супер” е още един от факторите, който предопределят съзнанието към бедност и нулево развитие. Страхът, че новото ще ти вземе старото и изпитаното определено е едно от най-силните препятствия.
Ниска самооценка
Когато смятаме че бизнеса не е достатъчно интелектуално израснал за новите технологии тогава с АБСОЛЮТНА сигурност ни остава само да гледаме другите как се развиват. Интелектуалното израстване НЕ идва с наливане на акъл с фуния, а с инвестиции.
Пасивност
Дори и да инвестираш, това не е гаранция че ще се развиеш. Развитието не е само до новите технологии, смяна начините на работа, динамична промяна на процедурите за изпълнение, а непрестанно търсене и усъвършенстване.
Грешна трактовка
Като изкарваш по-малко, харчи по-малко! Едва ли някой ще ми повярва, но лично шефа на Камор Ауто (www.bmw.bg) Рафи Паран и неговата „ИТ дясна ръка” Ази Тринцер отговориха на моето недоумение как може да дадат 170 000 евро без ДДС само за софтуер така: „Филип не се притеснявай да инвестираш, колкото и да нямаш – защото така освобождаваш място за повече възможности и си готов за бъдещите ти приходи!” Да! Да! Да! Това са евреи!
Достатъчно е да замислите само едно от тези начини да спрете да се развивате. Ако не, какво правите още в този блог? Отивайте и се развивайте!
Тази статия, както повечето мои словоизлияния, е породена от поредния ми клиент. Компанията се занимава със селскостопанска техника и гравитиращите около нея продукти. Не, не е забогатял пича, даже да си кажа честно още доста вода трябва да изтече докато забогатее, но определено е готов за това! За кое? Да, да забогатее!
Бизнеса се е развивал през годините постепенно. Спомня си за първия мобифон, после gsm, компютър, програмка… първата криза, удари под кръста, но и подем. Стабилизирал се е, направил си е добре работеща складова програмка, отворил сервиз, счетоводството му е на ниво!
Идва, говорим, търси решения! За к’во ти е бре брадче, всичко ти е о’кей? Криза е! Мъртвило! Мамата си джаса!
След 4 часа разговор става ясно, че е така, ама не точно! Започна да ми разказва, че вече му е трудно да си записва, да се сеща, досеща, да го подсещат за нещата които са му на главата. С кризата се наложило да премахне половината персонал, което означава, че всичко попада като отговорност в неговата градинка. Стигнал е до там, че стандартните комуникации (да! За България са стандартни) през телефона, срещи и напомняния с бележки на бюрото, не вършат работа.
От дума на дума става въпрос, че този начин на работа не може да продължава – разказва той!
Трябва да започне да прави пари не защото е модата на деня, а защото е време да печели. Радостното в случая е че си е направил труда да проучи технологиите на пазара. Не че се е запознал с тях, но една среща го е накарала да поразпита за Лотус продуктите, които предлага IBS. Погледнал накриво, поразпитал. А от срещата ни разбра, че новите технологии, иновативните решения и перспективи не са толкова лесни за внедряване когато никога не си се докосвал до тях. Дали от самият човек, дали от амбициите му за развитие или от нещо друго - така се втурна да създава бъдещия си успех, че чак се наложи да не му вдигам телефона за поредните му нови идеи, които са му хрумнали след нашата среща.
За негово съжаление, но пък за наше щастие - амбициите които създаваме струват пари. Не е лесно да реализираш мечтите си, не е евтино да го правиш. Новите технологии струват пари, но ако си готов да инвестираш – то тогава е станало време да забогатееш!
Успех на всички готови да поемат по този път - ние ще направим своите отстъпки, а вие готови ли сте?
Повода да пиша този пост е че този въпрос ми го зададе един лоялен клиент, за който сме дали много. Е, неговата инвестиция също не е малка като абсолютна стойност, но след като поговорихме за допълнителни разработки той ми го зададе.
Истината е съвсем простичка – докато се развиваш винаги ще трябва да инвестираш в ИТ. Независимо дали си частно лице или фирма. А не е ли така? Реално погледнато защо караме курсове, защо се научаваме да работим с нови продукти, защо се пре-квалифицираме и ходим на различни семинари – не, не защото работодателя е задължен да прави тези инвестиции в нас, а защото НИЕ самите сме длъжни да ги правим заради собствената си кариера и професионално израстване! Даже тук ще си позволя да цитирам шефа (въпреки че в очите на повечето читатели ще изглежда популистки цитата): „-Пич, отивай и го вземи този курс… днес си тук, утре си другаде, но онова което ще ти остане в главата, то си е за теб!”
Така е и с фирмите – да имаме си икономическа криза, да имаме си финансова криза, да може всичко това да се превърне в рецесия, но всички тези „да”-та не са достатъчно условие да спрем инвестициите. Може би да контролираме по-добре парите, разгледаме разходите по-задълбочено и правим подробен анализ на приходите и разходите, но не и да спираме в буквалния смисъл инвестициите ни – било то за малко или по-дълъг период от време. Ако трябва да перифразирам по-горния цитат то той ще изглежда някакси така: Пич, инвестирай в този продукт… днес имаш пари, утре нямаш пари, но това което остава като стойност в компанията ти - то си е за теб и несъмнено ще добави стойност към резултатите ти!!
Не, не казвам че сега е момента да си купиш мечтания BladeCenter и SAP за 300 000 евро, защото компанията ти от 50-60 човека след кризата има потенциала да стане 500-600 души (дето се вика с 300 000 евро всеки може!). Просто виж какво можеш да направиш със наличната техника и софтуери. Кои от тях могат да се консолидират, що е това виртуализация, кои са новите версии на „старите” закупени продукти, да пипнеш малко настройките – изобщо всичко, което можеш да развиеш сега когато е криза и имаш време за всичко. А инвестицията в това не е толкова голяма – тази инвестиция ще ти даде възможност да оставиш кризата зад гърба си, защото през цялото време (било то лошо или добро) ти си се развивал.
Разбира се че има сарказъм в заглавието на днешната ми публикация! Просто виждам неща с всеки един изминал ден, които се случват в БГ компаниите, които е трябвало да се случат още преди да се заговори за криза.
Днес ми се обади потенциален клиент, който ми каза че в момента осмислят направената инвестиция в комуникационен софтуер и търсят решение, от което да печелят, а не всяка година да им генерира разходи. А именно, че базираните на Microsoft продукти след изследване на рентабилността им се оказва, че са обвързани с различни видове, типове и проценти ъпгрейд, който се оказва доста голямо перо на фона на първоначално направената инвестиция.
За тях се оказва, че е по-добре сега, отколкото когато е станало късно да променят нещата за да не се налага „заробване” с ъпгрейди по договор.
Оказва се че тази статия писана от мен набира все повече сила и се доказва с всеки изминал ден, поне за сега!
|
|
