Lotus пътешествие в Македония - пътепис
ФИЛИП ДЕЧЕВ
Надявам се тази статия да е първата от по-голяма серия статии, които тепърва ще пиша, в предвид пътуването което направихме на 10 и 11 Декември 2009г. и тези които ни предстоят свързани с Лотус света.
Главни действащи лица:
Горан – шефа на IBS
Миро – шефа на Лотус отдела
Ния – видна представителка на нашия маркетинг отдел
Филип – моя милост, а от тяхна страна:
Тони – шефа на INET – еквивалента на NDB в България (whole seller) за IBM лицензите в Македония
Ивана – виден представител от маркетинг отдела на INET, в последствие превъплътила са в наш културен гид
Боjан – страхотен симпатяга от търговския екип на INET, човека който ни упътваше и казваше посоките - нашият Garmin
С какви очаквания отидох в Македония:
Националисти до степен шовинисти!
Бедна държавица с изостанали познания в областта на информационните технологии!
Мрачни хора, кофти настроения, личности с подозрителни погледи.
ТОВА НЕ Е ВЯРНО… нямаше почва за кое и да е от очакванията ми, с които отидох там.
Ето и какво се случи:
Сряда 09.12.2009г. цари трескава подготовка за презентацията ни в Скопие, Македония. Първото събитие на IBS зад граница. Подготвят се подаръци, анкетни карти, брошурки, дипляни... нещица, които радват хората.
Имаме доста информация за това което предстои, но и още повече въпроси, на които не можем да отговорим. Честно казано, някои от неща за които имахме малко информация ни притесняваха повече или по-малко, а мен лично – ДОСТА! Е! Събираме багажа, утре отиваме – да става каквото ще.
10.12.2009г. рано сутринта се събираме пред офиса – нищо интересно не се случва. На Миро му разбили колата, Горан се чуди кога ли ще разбият и неговата, аз си мисля за ранно-сутрешния скандал в градината на сина ми… към 10:00ч. излизаме от София. Кратка почивка в Кюстендил – разбираме, че навсякъде продават GPS-и, но не и карти за тях.
Пристигаме на границата. ГКПП Гюешево, сняг, студ, две коли на кръст и един рейс пред нас. Българската част я минаваме - забелязвам, че снега на плаца пред гишетата не е почистен, но пък за този в македонската част е минал трактор-снегорин, който е събрал част от снега отстрани на гишетата! Дребен детайл, за който страни като България били те част от Европейския съюз явно не обръщат внимание.
Седим си ние, обсъждаме това, че на нашата граница няма камери, но на Македонската има в изобилие и идва приветлива граничарка и с усмивка ни се извинява, че малко се е забавила, защото системата им нещо се е забавила. Проверка паспорти, багажник и продължаваме.
Още от първите метри в Македония ми прави впечатление, че пътя по който се движим е досущ като този при нас, но освен осева линия има и в краищата – ограничителни линии! Предполагам, че и в България си имаме ограничителни линии… но не и по пътя до Гюешево.
Иначе всичко друго си е като при нас… минаваме покрай селца, в които може да се видят от страхотни къщи до почти саборетини. Изпреварват ни аудита А6-ци, но и виждаме паркирани прегърбени 25-30-годишни Застави (които аз до последно си мислех, че са ЗАЗ-ки)
Влизаме в Скопие. Пробита Жигулка седи и ни оглежда, а на другото кръстовище Порше Карера завива на дясно… като при нас. Един просяк се чуди дали да ни поиска пари… като при нас. Живота е забързан, виждат се тук там полицаи… като при нас. Но пък си нямат конски впрягове с каруци в центъра на столицата, а ние си имаме!
Настаняваме се в еквивалента на нашия кв. Бояна. Красиви, огромни, нови къщи – ние сме в кокетно хотелче за (средно) по 50 евро стаята. Шефа отива на среща и дава заръка, която ние пропускаме и отиваме да хапнем. Обменяме евро в денари, разхождаме се и любезно ни поканват в кебапчийница… Македонците определено имат широки разбирания за мешаната скара - две огромни кюфтета, няколко домашни наденички, две пилешки пържоли бут, трички пилешки пържоли гърди, две-три шишчета, свинска пържола котлет! Следва кратък, но основателен скандал по телефона с шефа на тема: защо ние плющим докато той работи (?!?) и отиваме в компанията, която организира всичко.
Влизаме, посрещат ни усмивки и положително настроени хора. Запознават се нас – даже бих казал – радват ни се. Обменяме по няколко изречения – ние на български, те на македонски. Нищо не разбирам. Егати! Превключвам на английски – ТЪПО! Не може да си говорим на английски с македонците, да му се невиди, превключвам обратно!!! Отиваме в комплекс от заведения и зала където ще бъде представянето. Всеки трескаво си гледа работата – те тяхната, ние нашата, подготвя се събитието. Оскар Лауфер (който ни е гостувал многократно на нашите събития в България) и той е поканен, готов е със своята презентация. Пристигат първите гости – обстановката е приятелска, минават усмивки, македонците с интерес ни обръщат внимание. Събитието започва:
57 гости! Жена с приятна външност – зам.министър – си подава визитката и разменяме няколко думи. Оставаме с уговорката за среща по-нататък. Партньорски компании показват своите решения върху домино платформа, а най-големите ни бъдещи конкуренти се запознават с нас и ни пожелават успех. Старата българска традиция – половината от хората да си тръгнат в средата на събитието, тук явно не се спазва – 80% от гостите си останаха по местата до край, а останалите 20%-на пушеха във фоайето. Тези които си тръгнаха бяха единици.
Тъй като свенливостта не е част от характера ми ще кажа, че нашето представяне беше перфектно. Миро направи страхотна презентация с един от най-добрите решения, които сметнахме че ще са интересни на аудиторията. Няколко системи за управление на документи с внедрени в тях workflow процедури. Уеб достъп и интерфейс на Lotus Notes & Domino решения. Добри практики от големи правителствени организации в България.
Определено презентацията имаше интерес и беше последователна… по-късно стана ясно, че има интерес към нашите решения и от представителството на IBM в Косово, но това тепърва ще се обсъжда и развива – за сега сме в Македония!
Рекламните материали, които бяхме подготвили определено събраха възхищенията, а подаръците (предоставяни след попълнена анкета) имаха небивал интерес. Явно да си произвеждаш сам маркетинговите материали (ние сами си правим дизайна и измисляме визията на рекламата ни и цялостното представяне – благодарение на усилията, на мацките в отдела) е напълно рентабилно от всяка гледна точка.
И така, частта на събитието с представянето на продуктите приключи. Партньорите „откраднаха” някоя друга идея; клиентите се запознаха с нас; домакините ни поздравиха. Дойде време и ние да „откраднем” нещо от тях.
Следваше да слезем долу – под земята – механа в битов стил и доста добре издържана винарна.
Както каза шефа по-късно вечерта – ние им показахме как се прави ивент горе, те са ще ни покажат как се прави ивент долу
Посреща ни глъчката на тълпата, малки групички с усмивка ме приканват да се отбия при тях – разменяме визитки, няколко думи, малко обещания. Настроението се определя от страхотно червено вино в обилни количества, а бара е изпълнен с национални ястия…
Вечерта приключи със затварянето на дискотеката, но с твърдото убеждение, че пред нас се отвориха много врати. А това, което се доказа от цялото ни пътуване е че:
1. Македонците са страхотни хора – всякакви националистически простотии, които четем по вестниците явно са си медийна глупонтевина и/или политически страсти.
2. IBM Lotus продуктите в Македония, не само че са познати, но са стъпили здраво и се развиват.
3. Лотус обществото там се развива, а ние ще му дадем допълнителен тласък